понеделник, 15 януари 2018 г.

Живеем ли в Матрицата!?

"Ако знаем, че сме в симулация, ще бъде интересно да комуникираме със симулиращите." Силас Бийн

Идеята, че всички ние сме пионки във вселена, която е симулация, въобще не е нова по никакъв начин. В известната си "Приказка за пещерата" древногръцкият философ Платон показва как онова, което приемаме за реално, лесно може да се окаже илюзия. 2 000 години по-късно френският философ Рене Декарт обмисля съществуването на зъл демон, който постоянно подвежда сетивата ни, така че живеем в една илюзия за реалността.

А ако наистина живеем в симулация, как можем да разберем, че е така? В култовия филм "Матрицата" главният герой Нео трябва да избере едното от две хапчета. Дилемата му е дали да избере синьото е и да остане във фабрикуваната реалност завинаги, или да вземе червеното хапче и да избяга в истинския свят.

За наше съжаление не е толкова лесно. Списание ВВС ЗНАНИЕ изследва в обширен материал този много стар въпрос, на който един физик смята, че скоро може да разберем отговора. Запознайте се със Силас Бийн, който мисли, че е намерил начин да провери колко реална е нашата реалност...

В: Кой за първи път предполага, че може да живеем в симулация?
О: Различни версии на тази идея са били предлагани и достигат чак до Платон. Аз и моите колеги обаче се интересуваме от работата на Шведския философ от Оксфордския университет Ник Бостром. Той изказва интересния аргумент, че ако изчислителната мощ на компютрите нараства както в момента, то нашите наследници ще могат да симулират реалността. А ако те нямат особени скрупули за това, то те най-вероятно ще извършат множество симулации. Така че си струва да се запитаме: какви са шансовете ние да сме единствената истинска реалност, а не някоя от многото симулации?

В: Как това се връзва с вашата собствена работа?
О: Преди около 8 години заедно с моите колеги започнахме да използваме много мощни изчислителни машини, за да симулираме едно от фундаменталните взаимодействия на природата – силното ядрено взаимодействие. Решихме, че можем да се наречем дори "симулатори на вселената", тъй като по същество правим точно това. Симулираме силното ядрено взаимодействие в малки кутийки, които ни позволяват да пресметнем характеристиките на материята.

В: Какво точно е силното взаимодействие?

О: То е една от четирите основни сили в природата заедно със слабото ядрено взаимодействие, гравитацията и електромагнетизма. Ние познаваме съответните уравнения, които описват взаимодействието между фундаментални частици, наречени кварки и глуони. Проблемът е, че макар да знаем уравненията, решенията им са твърде сложни. Ето защо имаме нужда от най-мощните суперкомпютри на Земята, за да извършим съответните симулации.

В: И като пресметнете силата, можете да симулирате Вселената, така ли?
О: Не съвсем. Размерите на кутийките, които в момента симулираме, са от порядъка на един протон – т.е. с дължина около 1 фемтометър (което е една милионна част от нанометъра). Това все още е доста мъничък мащаб. Но ако екстраполираме в бъдеще, заедно с напредъка на технологиите ще дойде момент, в който тези кутийки ще са достатъчно големи, за да съдържат микроскопични обекти като клетки. А след това – и макробекти, като нас самите. Евентуално, с нарастването на изчислителната мощ, ще е възможно да симулираме цяла Вселена.

В: Как можем да разберем дали живеем в симулация?
Как можем да разберем дали живеем в симулация?

О: Британският физик Джон Бароу отбелязва, че ако сме симулация, то трябва да има и бъгове, направени от страна на симулиращите. Това ни е доста познато, тъй като в пресмятанията ние винаги се притесняваме за подобни неща и работим много усилено, за да ги премахнем.

В: Как можем да видим подобни бъгове?
О: Знаем само един-единствен начин за симулиране на силното ядрено взаимодействие и това е да използваме решетка - един вид рамка, която разделя пространство-времето на мрежовидна структура. Приемаме тогава за основна хипотезата, че който и да симулира Вселената, също ще използва подобна решетка. А ако сме симулирани в решетка с краен размер, то по правилата на квантовата механика трябва да има максимална енергия, която частиците биха могли да имат. Когато частиците отиват все по-близко и по-близко до този максимум, те ще обитават все по-малки и по-малки области от пространството. И ето как за достатъчно големи енергии би трябвало да можем да видим структурата на решетката. Ето този бъг търсим ние.

В: Следователно можем да видим тази "матрица", като изследваме най-високоенергетичните процеси?
О: Да, едно от местата, на които очакваме да намерим подобни ефекти, е много високоенергийната част от спектъра на космичните лъчи. В нашата работа ние пресмятаме сблъсъците между много високоенергетични космични лъчи и много нискоенергетичните фотони, останали от Големия взрив. Пресмятанията показват, че при наличие на решетка резултантните частици от подобен сблъсък ще имат посока по определени оси, а не равномерно във всички посоки. И ако можем да определим тези посоки с достатъчно добра точност, то ще можем да проверим и дали Вселената ни действително е изградена върху матрица.

В: Можем ли наистина да измерим това?
О: Принципно да. Трябва да измерим сблъсъци с космични лъчи под различни ъгли и да се опитаме да разберем има или няма преференциална ос. Такива събития обаче са доста редки и затова не ни е много ясно как точно да го направим. Все пак ние сме физици – теоретици!

В: А ако Вселената е илюзия, какво можем да направим по въпроса?
О: Мисля, че ако наистина живеем в симулация, то ще е интересно да комуникираме със симулиращите. Освен това смятаме, че в този случай няма да има само една симулация. Така че може да е възможно да комуникираме и с някои от другите симулации.

В: Защо една напреднала цивилизация би решила да симулира Вселената?
О: Изглежда ми много вероятно симулиращите да са заинтересувани от анализа на много Вселени, като променят параметрите, за да видят какво се получава. Например, ако променят фундаменталните константи на природата или масите на частиците, може би животът, базиран на силиций, ще възникне вместо този, основан на въглерод (какъвто е нашият). Мисля си, че подобна цивилизация би се интересувала от наблюдение на еволюцията и крайната съдба на тези вселени.

В: Така че нашите потенциални създатели биха правили онова, което правим и ние, но в по-голям мащаб?
О: (Смях.) Точно така... хубаво е от време на време и учените да поемат кормилото, за разнообразие.

В: А вие смятате ли, че живеем в симулация?
О: Намирам аргумента на Болстром за доста интригуващ и... доста депресиращ. За мен основното в тази аргументация е, че единственият начин, по който можем да заключим, че не сме в симулация, е, ако се самоунищожим в близко бъдеще. Или пък, от друга страна, може би когато технологията се появи, хората ще решат изобщо да не симулират никакви вселени? Възможно е, но ние знаем, че хората правят всичко, стига да са способни... нали така?
® Livenews.bg / Владимир Маргитин

http://www.livenews.bg/Jiveem-li-v-Matritsata!.-52950

петък, 12 януари 2018 г.

"Лабораторната работа" на паяците - 16

1990 -2009 г.

Своето съвършенство достига Управленският Комплекс Алпи (Алпи 1 и Алпи 2), които до края на 1989 г. обезпечават изпълнението на последния етап от формирането на "Златния милиард" (генотипове на мозъка 44). Бе обезпечено устойчиво властническо правно и социално положение, трайно овладяване и пълен контрол над основните вещни ценности на планетата, включително циркулиращото "богатство" (субститут), чрез представителите на 44 и частично на 42 генотипи на мозъка. Започна прехода към следващия и последен етап - развитието на 46 генотип на мозъка (т.нар. "Златен милион").
През 1990 г. започва работа и навлиза в активна фаза Калифорнийският Управленски Комплекс, който инициира въвеждането на новия 461 генотип на мозъка. Основният сървър за управление на тези процеси за Русия е съоръжението, разположено в Санкт Петербург (под катедралата Св. Исаак). Сега, надявам се, стана ясно защо "екипът" от Санкт Петербург "дойде" на власт в Русия. И в хода на разказа искам да отбележа, че програмните цели в развитието на този генотип на мозъка са насочени към придаване на "дрехата" на по-високо ниво на енергийна биогенеза, ориентирано към значително увеличаване на срока на биологичния й живот и придаване на по-съвършени параметри на мозъка чрез инсталиране на други функционални мантиси и известно увеличение на октавите на мозъка. Обаче в средата на 2013 г. "обектът" е бил "прекъснат", а последствията от работата му сега са балансирани от стартирания периферен комплекс "Виборгски". Значителна роля (в тактическия план) играе и Генераторът, който беше преместен от замъка на Н. Левашов във Франция, но за това малко по-късно. Просто искам да отбележа, че всички вопли - както на представителите на РПЦ, така и на представителите на т.нар. "властен елит" около катедралата "Св. Исаак" - са следствие от процесите, които са се случили и които са пряко свързани с дейността на мозъка на специфични генотипове. Но нека продължим нататък.
Управленският комплекс в Калифорния в рамките на Програмата е трябвало да извърши персонифицирано образуване на обектовия разум на отделни индивиди или на ограничени групи от тях, като приспособява тяхното ниво и състояние към програмните им функции. Подобен процес е трябвало да промени значително техния властническо-социален статус и позиция, да осигури специална правна основа за тяхното съществуване и изпълнение на програмните действия в условията на безспорно легитимно състояние на "FAS" - като авторитет от Всемогъщия, както и да съпътства и да осигури почистването на цялата властова пирамида по силата на Програмните действия на "Златния милион".
През април 2001 г. Програмата за развитие на индивиди с вменен 46 генотип на мозъка (462 ÷ 466) е напълно премахната като несъстояла се в нейното въплъщение. Това оказва значително влияние върху корекцията на изпълнителската дейност на индивидите от всички нива на управляващата класа от онова време (на държавно, сакрално-кланно, конфесионално, административно и военно ниво - от локален и международен мащаб). Тук искам да отбележа, че все още има някакъв вид автомоторност в действията на представителите на този генотип на мозъка. А когато през 2012 г. тази автомоторност също беше прекъсната, тогава пред очите ни започна процес на ДЕГРАДАЦИЯ (във всички етапи, до стареене и болести) за този генотип на мозъка, който все още е (временно) на власт.
Настоящото обстоятелство фундаментално промени хода на процеса, или по-скоро неуспеха да се изпълнят събитията, планирани по-рано от старата система в рамките на вече неконтролираните от нея Вектори на Целите на явленията, действията и събитията. Третата световна война, която те формират (от август 2012 г.), като заложена по-рано в програмния събитиен процес функция за елиминирането на всички индивиди, непринадлежащи на 4ХХ генотип на мозъка, вече не било съдено да се осъществи, независимо от всички усилия и опити от онова време! Поддръжката от старата система по този "важен епизод от събитието" вече не съществуваше. 


През 2006 г. беше началото на формирането на "златния милион", т.е. на онези, които трябваше да имат перфектна защита и пряка връзка със системата за управление на Ебра. Останалите НЕ СА НЕОБХОДИМИ и биха могли да бъдат унищожени (някои биха могли да бъдат оставени за служба). Прераждането също вече не беше необходимо. И "майката с младенеца" също, тъй като животът трябваше да се превърне в регулирана система за управление на Ебра, а "златният милион" ще трябва да "живее вечно", като притежава всичко, което е било поробено. Няма революции, няма терористи (по време на преходния период е било необходимо да се сформират необходимия брой силови структури за унищожаването им). Някои от тях, имащи информация за формирането на нова защита и на "златен милион" от 04.03.2007г., побързаха да легализират своето управление от този ден (Украйна, Грузия). След въвеждането на новата защита няма да има нужда да се поддържат приказките за Христос (няма да има на кого да се разказват). Това бяха плановете на Eбрите от 2006 г. И точно тези планове се разпространяваха сред евреите чрез юдейското жречество. Но избраният "златен милион" не разбра само едно - че само техните "дрехи" ще останат избрани, а мозъкът ще бъде от този Ебровски милион, който е на Слънцето. Трудно е да се повярва, но беше така. И ако можете да осмислите написаното и да анализирате събитията, които се случват пред очите ви, започвайки поне от 2000 г., ще се убедите в това.
През март 2008 г. системата за управление на Ебра беше унищожена. Настъпиха сериозни аварии във всички Комплекси за управление на старата система (намесваше се възстановяващата се родна система за Управление на Земята), което доведе до необратими процеси, и то не само при съпровода и осигуряването на програмната дейност на изпълнителите, но и в развитието на генотипите на мозъка. От този момент насам вече нищо не е спряло или възпрепятствало възстановяването на системата за Управление на Земята (което ние виждаме, ако вече сме се научили да виждаме) да изчисти всички резултати от въздействието на eбрите върху планетата Земя и околното пространство. 


Автор:

сряда, 10 януари 2018 г.

"Лабораторната работа" на паяците - 15

1946 г.-1990 г. Разрушителен демократизъм

По време на Великден от 1946 г. общото състояние на Системното управление беше пренасочено към последната фаза от изпълнението на програмните процеси на този етап:
осъществяване и завършване на взаимно регулирания антагонистичен феномен на Програмното развитие на две специални целеви сфери на живот - капиталистическа и социалистическа, като единен управляван процес на развитие на 44 генотип на мозъка. Въвеждането на елементи на либерализма като основа за изграждане на структури в сферата на властта. Целевата основа за социалистическата сфера на съществуване беше въвеждането на елементите на демократизма със съответни конструкти на управление и цялостно социално устройство;
завършване на общата подготовка за прехода към ЕДИННА система от властови структури и Управление на либерално-демократична основа, която ще се превърне в основата на управление в следващ етап от развитието на генотипите на мозъка;
да приведе Управляемостта на световната финансова система, организирана въз основа на въведените производни стойности, в състояние на хармонизиране с основните принципи на процеса на Световната програма за управление, в интерес на комбинирането в едно управленско състояние на "силата на парите и властта" за завършване на подготовката за прехода към нов етап на развитие;
цифров базис на построяване на конструкция на Управляващи информацията системи, чрез предоставеното познание, но без придобиване на дълбочинно осъзнаване на същността му, внедряване на цифрови технологии като заместване на част от мозъчните функции и подготовката за преход на друго ниво от отделното Управление на генотипите.
Тъй като третата фаза на този етап е приключила (т.е. до момента на "узряване" на изпълнителните състояния на "потребността" до нивото на пълна готовност, всичко съвместно преживяно да се разглобява и разпределя към конкретен генотип на мозъка), процесът на задържане е безсмислен. Цялото въплътено Управление беше прехвърлено на базата на цифровите технологии във всички аспекти, и в двете целеви области на битието на капитализма и социализма. Най-важният качествен скок направи Световната финансова система, която навсякъде премина към електронно управлявано счетоводство и електронни пари. От своя страна, те започнаха да придобиват определени свойства на независимост от естеството на прилагането на обема на заместителя (печатни пари и тяхното обезпечение).


Беше завършено натрупването и технологичната подготовка на финансите за прехода към следващия етап на развитие на генотипите на мозъка.


Автор: